HAPPY BIRTHDAY

Защото си и прилив, и стихия! Защото си и огън, и вода! Защото във безкрай ще те открия, дори да нямам никаква следа! Защото са ръцете ми въжета, с които връзвам стихове-платна! За да преплувам цялата планета в копнеж по твоя дъх и светлина.

Защото са очите ми маяци, претърсващи за теб нашир и длъж. Защото ти ми даваш нежни знаци - във жарък пек или в проливен дъжд. Защото е сърцето ми дълбоко - и там се вливат в чист водовъртеж - въздишката от всяка твоя болка и трепетът от всеки твой копнеж. Защото си дарен с миг от вечност. Превърнат във вечност на мига. Безкрайно близък в своята далечност. Тъга във радост. Радост във тъга.
Един живот ти дава този свят, и ти се постарай да го живееш. Успей да бъдеш силен цял живот, гори, бори се, вярвай и обичай. Живей така, че да оставиш път, по който някой следващ би затичал!

Честит Рожден Ден!

Най- напред ти пожелавам здраве,
защото без него всичко друго,
което ще ти пожелават на този
специален за теб ден ще се обезсмисли...
Желая ти това, което повечето нямат:
Желая ти време да се радваш.
Използвай го и можеш да спечелиш.
Желая ти време за размисъл и действие, 

Време само за теб, ... понякога и за другите.
Не ти желая време за бързане и тичане,
а време да бъдеш щастлив.
Не ти желая време, което просто да убиваш,
иска ми се да ти остане в излишък -
като време за удивление и вяра
вместо непрекъснато да гледаш часовника.
Желая ти време да достигнеш звездите
да покориш върховете, за които мечтаеш.
Желая ти време да откриеш себе си,
Да приемаш всеки ден и час за щастие.
Пожелавам ти и време да прощаваш.

/ Честит рожден ден, на един много специален за мен човек!!!/

Страхувам се да обичам

Любовта идва ей така – с щракане на пръсти или с повея на вятъра или с наредените буквички, потичащи като разтопения сняг на пролет. Няма рецепта за любов. Любовта е единственото, което просто се случва от нищото. Любовта унищожава всички бариери. Разрушава всички грижливо градени с годините маски. Любовта е кураж. Защото се иска невероятна смелост да дадеш някому сърцето си и да му повярваш не с главата си, а с душата си.
После… любовта си отива. Не ме питайте как се убива любовта. Често пак става с щракане на пръсти. Когато любовта си отиде, остава болката. Болката от нараняването, че си дал някому най-съкровеното от себе си, а той просто е поровил в душата ти, направил е няколко дълбоки дупки и си е тръгнал без да се интересува ти как ще събереш парчетата обратно.

Човек може да обича безусловно и безразсъдно един-единствен път. Първият. Когато не знае какво е да бъдеш наранен. Споменът от първото нараняване после остава за цял живот. После, винаги когато си на път да започнеш да обичаш, започваш да се страхуваш да не бъдеш наранен.
Всъщност не се страхуваш да обичаш отново, страхът е от болката. Защото времето, за което залепяш обратно разбитото си сърце винаги е далеч по-дълго от времето, което ти е отнело да се влюбиш. Ето това ме кара да се страхувам да обичам.
Да искаш да обичаш, но да се страхуваш да го направиш е най-ужасната истина, която може да ти се стовари в съзнанието. Страхът ме кара да бягам. Затова съм беглец. Вечният беглец.
А всъщност трябва да се обърна и да се изсмея в лицето на страха.
А всъщност точно това правя последния един месец. Състезавам се със собствените си страхове.
Страхувам се, защото може да съм поредния аулин, с който се опитваш да лекуваш празнотата.
А всъщност в мен има нещо...