За мълчанието....и съвършенството в различните му форми...

Тъкмо се бях засилила да се оплаквам,когато нещо привлече вниманието ми и аз ....в момента,вместо да седна и да наводня,отново,блога с горчивите си сълзи,извиращи направо от наранената ми до крайност душа и разбитото ми от тежка,непосилна мъка сърце....то май стана така,че ще трябва да се похваля....
Всъщност,да започна от там,че от няколко дни съм в едно ужасно,тъжно настроение,защото,ТОЙ,мъжът на живота ми,съвсем,ама съвсем се изгуби от хоризонта.
Но нека карам по ред.Помните петък,нали?Онзи петък,великия,незабравим,екзалтиран петък,в който ,аз лично съобщих новината,че ТОЙ,вече е тук,върнал се е от планината жив и здрав и че отново пише...пише,ноооо...всичко приключи с няколко реда от рода на това,че отново е в прашната и мръсна София и колко красиво е било,там,в планината,с красивите изгреви,убийствено красивите залези и неустоимото слънце по обяд,когато той с наслада се е оставял в прегръдките му,за да може то ласкаво да гали прекрасното му поразсъблечено тяло.Добре,казах си аз,може пък да е уморен и да не може да пише още...все пак две седмици не е лежал и спал,а е тренирал,като луд,за да може да овладее изкуството да кара ски.Поуспокоих се.Но....
В събота,ТОЙ,отново не даде,какъвто и да е признак на живот.Притесних се.Казах си,ТОЙ,може би е болен,нали това ми каза преди седмица,че е болен и отслабнал.Отново започнах да се надявам за няколко думички от него,с които поне да ми покаже,че все пак е жив и може да пише,но ...нищо....след това започнах да се самоуспокоявам с доводи от рода на,че той има семейство и може би е решил да се свърже с всичките си знайни и незнайни роднини,за да ги уведоми,че е добре,че е жив и здрав и да им поразкаже за приключенията си на млад и смел скиор.Казах си,..ТОЙ ще пише в неделя и зачаках....
Неделя,надеждата продължи да живее в мен и започна дългото очакване на новини от към лагера на невероятно,красивия мъж.Последваха безброй,нервно изпушени цигари,дозина изпити кафета,милиони кликвания в скайп и......нищо,тогава,в един миг,аз се замислих и то сериозно се замислих по въпроса...дали,ТОЙ,не е получил някоя тежка контузия по време на този лагер....ами да....защо не....все пак той е млад,начинаещ скиор и като нищо може да е паднал на невероятно,красивата си главица,докато е усвоявал изкуството на ските и така да е получил някаква амнезия,малка амнезия,голяма амнезия,тежка амнезия или каквато и да било амнезия и сега....просто да не може да си спомни,че някъде там,в безкрая,има една жена,която го чака,която го иска,която изгаря в огнените езици на огромната,свръхголяма любов.....и започна истинското притеснение,онова,голямото и дълбоко притеснение,което само една много влюбена жена може да изпитва.Започнаха сълзите,въпросите,безсънните нощи,дните,в които аз бях някъде,но и там,където трябваше да бъда,живеех,като на сън,не исках да виждам и да чувам никого,защото ако някой ме заговореше,аз имах чувството,че и само за миг,ако спра да мисля за НЕГО и ТОЙ...ще изчезне....
Някак,като на сън премина и денят на влюбените,какъв ден на влюбените,би трябвало да бъде ден на разбитите сърца,ден на очакването,ден на литрите изплакани сълзи....но,това сега не е важно,важното е,че едва в края на този ден,някъде към полунощ,ТОЙ,все пак прояви признаци на живот и ....написа два реда от рода на...,,за всички,които са сами,като мен,тази нощ...." и това придружено с невероятно нежна балада....от моя страна ефекта беше още повече сълзи и още една безсънна нощ.Дочаках изгрева на слънцето,отново с цигара и кафе в ръка,очите ми,които вече са перманентно подути от плач,непрекъснато се вглеждаха в монитора на вечно работещият компютър,за да видят,дали все пак,ТОЙ,не е писал нещо...но...и този път,както и преди....нищо....
Надежда,онази надежда,която умира последна ме поддържаше жива,очакването,онова очакване,че нещо все пак ще се случи и този път ще е хубаво подклаждаше едва мъждукащите въгленчета на тази надежда.И.....чудото стана.Случи се.Да,случи се!
Най-накрая,след четири дни мълчание,което постепенно ме убиваше,ТОЙ,отново успя да ме върне към живота.И то,само с дузина снимки от мястото,на което само преди броени дни беше.
ТОЙ,единствения и уникален мъж,отново,по невероятно,оригинален начин ме направи щастлива.....и....още по-ревлива.Защото,дори и в мълчанието си,ТОЙ,беше съвършено красноречив.Картините,които сложи в профила си,в една известна,социална мрежа говореха вместо него.
Долових.
Усетих.
Видях.
Разбрах.
Истината беше....че пред красотата,която тези снимки са запечатали...няма място за думи.
И ТОЙ,абсолютно уникалния мъж,дори и в мълчанието си беше съвършен и гениален....показваше ми местата,на които е бил,гледките,които неговите невероятно,красиви очи са видели по един с нищо несравним,прекрасен начин.
Отново плачех,но този път,защото неговата гениалност и съвършенност ме правеха щастлива,защото виждах нещата,които и той е видял и сърцето ми примираше от удоволствие,че ТОЙ,най-съвършеното произведение на природата отново по неповторим начин ме направи съпричастна с всичко,което е преживял.
Ето я красотата,пред която думите стават излишни....

Мальовица. Изглед от хижа Мальовица.

Куклата

Мальовица

ВИТОША

Бялото слънце на ледената пустиня.

Един замръзнал изгрев.

Купена.....

Над облаците

Има още много красота,която трябва да се види,но ако всичко кача,ще стане дълъг и предълъг пост.
Е,сега,когато видяхте и прочетохте всичко,кажете ми,как да не обичам този мъж?Как да не си губя ума по това съвършено чудо на природата?Няма начин!Казвала съм го и отново ще го кажа,ТОЙ е мъж,който не се ражда на сто години веднъж,ТОЙ се ражда само един път и аз съм безкрайно щастлива,че го открих и че е част от живота ми,онази,по-красивата,по-прекрасната част от него.
Защото,висша форма на късмет е: да намериш съвършенството в най-чистия му блясък,а ТОЙ е такъв,съвършен,уникален,гениален,единствен и неповторим.
Обичам го!

А за изненадите,които последваха.......ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ!!!!

17.02.2011