Ще го обичам, докато ми стиска.
Той ми знае, разбира се, всичките приказки.
И почти се досеща колко съм луда.
А пък аз си седя и изобщо не ща да измислям,
и се давя в очите му, и мълча, и така ми е хубаво...
И разбирам, че много отдавна е трябвало всъщност
ей така да поспра и да сляза съвсем на земята.
Не е принц, но така по човешки прегръща,
че усещам как в него изтича душата ми.
И му давам да има за изпът най-солената нежност...
След солта всяка жажда ще го връща отново по-искащ.
Много здраве на приказките ...и нека ме гледат под вежди.
Няма вече да пиша. Ще го обичам, докато ми стиска.
17.12.2010
Няма коментари:
Публикуване на коментар