като луна на керемиден покрив.
Искряща нежност приказно ръми,
нощта е чиста, тръпнеща и мокра.
Звездите падат в моите очи,
вселената с косите си ме гали.
И питам се – дали не ми личи,
че толкова съм влюбена и бяла?
Във дланите си крия чудеса -
за нас чертая орбити сребристи
с космичен прах в магични небеса.
И повече, и повече те искам…
Със ритъма на пулса учестен
понасям те във огнена вихрушка,
а после в розов облак от сатен
вълшебните сияния ни люшкат.
Дори не знам дали си мой,
но се разтапям в топлата ти ласка,
намерила на чувствата покой…
и чувам как луната ръкопляска.
02.04.2011
Няма коментари:
Публикуване на коментар