В живота на всеки от нас идва време,в което срещаме истинската Любов! Обикновено не знаем,кога ще се случи, не можем да го планираме или предвидим...Идва неочаквано и преобръща света ни!
Днес просто се замислих,на какво съм способна, за да я имам до себе си и за това, колко много компромиси, ще трябва да се науча да правя щом обичам! Не съм психолог, нито разполагам с различни социологически проучвания, но като жена- обичаща... мисля, че поне за себе си бих могла да изброя плюсовете и минусите, които отдавна се блъскат в душата ми и на които днес, сядайки да пиша,аз мога да дам почти точен израз!
Всичко, което ще трябва да проумея и приема по някакъв начин отнасям към отрицателните страни на тази Любов:
1.Трябва да се науча да не се страхувам от болката!
Да приема, че щом обичам и тази любов е истинска ще ме боли... повече отколкото очаквам, но именно така ще разбера какво означава Любовта ми за мен!
2.Трябва да приема, че ще има мигове, дни, месеци... а може би и години на самота, на безмълвно взиране в телефона или в прозореца навън, ще има мигове , в които в мен като в буря ще бушуват хиляди въпроси и отговора ще намирам дълбоко в себе си, може би именно след мига на дългото очакване.
3.Трябва да се науча да не се влияя от хорското мнение или да се срамувам от това, че обичам толкова силно някого. Kой казва, че ако сме срещнали твърде късно Любовта , то това автоматично значи, че трябва да се откажем от нея! Трябва да имам силата да я изживея именно такава, каквато е, а не такава, каквато съм искала някога в мечтите си да бъде! 4.Трябва да се науча да ЧАКАМ-удобният момент, страхотният миг, неповторим, огнено силен, разтърсващ света ми, даряващ ми много повече от дни изпълнени с привидна любов или безразличие...
5.Трябва още от сега да зная, че понякога ще се налага да приемам мнението на Любимия си човек, което в различни ситуации няма да съвпада с моето и би могло да ме огорчи, само защото аз ще се разкъсвам от въпроса дали наистина ме обича...Отговора ще трябва да открия в постъпките и в очите му..., а защо не и в ударите на сърцето му.. сгушен до мен именно в онзи миг, в който е целият ми свят! Ако съм готова да обичам, ще трябва да мога да се справя с много повече неща от горе изброените в отрицателна насока, но именно така ще опозная по- добре своята сила и силата на чувството, което нося в себе си ! Някой би казал, че в такава Любов няма нищо положително, че не си заслужава, че рано или късно всичко ще свърши...Е,и??? Какво от това, че все някога ще свърши.. всичко свършва, няма вечни неща на тази планета, но аз ще съм най- щастлива ако съм имала до себе си тази истинска Любов, ако не съм я пропъдила далече от мен само, защото някой, някъде, може би за да оправдае собственото си безсилие е решил, че не бива!
Изживявам всичко това, и сега, след няколко месеца все повече и повече съм сигурна , че си е заслужавало всеки миг ,всеки поглед и нежност, всяка нощ и всеки ден, всяка мисъл и всяка сълза.. за Тази любов!Това, че не съм до този мъж всеки ден не означава, че не съм в мислите му, в деня му, в живота му.. Не е необходимо да сме ръка за ръка..., а да сме сърце в сърце, мисъл в мисъл, Живот в Живота му и обратното... За това положителните неща в една такава връзка са повече въпрос на възприятеие и на личен свят, отколкото на обществено мнение!
Всичко положително бих изразила с „МОГА”
1.Мога да бъда част от живота му и той да бъде част от живота ми, без за това да е необходимо непременно одобрението на близки, приятели, общество...
2.Мога да преживея и да имам мигове, които никога няма да мога да забравя- мога сто пъти по - силно да усетя как блести слънцето след любовна нощ, сто пъти - по силно да осъзная колко е неповторим всеки миг Живот!
3.Мога да му подаря щастие, защото аз искам така..., а не защото трябва да го направя щастлив на всяка цена...
4.Мога да бъда най - добрия му приятел, най- различната жена в живота му, най- неочаквания му подарък от Съдбата и именно тогава ще зная, че той е с мен заради самата мен...винаги, независимо, от това какво следва!
Мога да направя за него това, което не би наранило никого от семейството му.. и това няма да е саможертва- нека не забравяме, че Любовта е въпреки.. а не заради.. Въпреки всичко и всички...когато обичаш!
5.Мога да променя себе си в положителна насока, да развия личността си и да постигна много неща в живота си именно тогава, когато имам тази Любов до себе си... Много мисли... много въпроси, много плюсове и минуси! Но важното е едно, че ако съм готова да обичам, то аз ще намеря сили в себе си да преживея всичко това, с тази Любов, в Живота ми, в Света ми... в сърцето ми! Две думи ще имат и имат най- голямо значение в случая... Обичам те! С тези думи е пълен света ми и са щастливи дните ми... А Любовта - е толкова силна и толкова истинска ,че си заслужава всеки Миг Живот!
/откъс от ...,,Моите размисли и страсти,посветени на най-специалния мъж в живота ми"/
Reya-Alkiona
26.05.2011
Няма коментари:
Публикуване на коментар