дори да съм далечно-несъзрим.
Във спомените нека да се срещаме
и хванати с ръце да повървим.
В една такава нежна територия
сърцата нямат повод за тъга.
Прочетохме ли нашата история?
Предишната ни обич... но сега?
Искрица в битието ни изстинало -
ще лумне ли отново до пожар?
За любовта, разказват, няма минало...
Тя винаги от бъдното е дар...
Мисли за мен понякога. И мислено -
реално сътворен ме съживи.
Да се намерим - както ни е писано.
Неуловен - мигът да ни лови...
И спомените наши, неиздъхнали,
да ни рисуват с вечерен пастел -
от улиците - чувствено заглъхнали
до спирките на нашия предел.
Yasen Vedrin
03.12.2010
Няма коментари:
Публикуване на коментар