Един пост,за една красива,бяла приказка и ...за едно...измръзнало патенце...

Както се разбра снощи,около полунощ,ТОЙ,взе решение,днес,да отиде на Витоша.
И го направи.
Към десет и нещо,сутринта,ТОЙ си взе раничката и потегли на кратка разходка сред природата.
Казах ви,упорит е,реши ли нещо...прави го,независимо от всичко.
И така,ТОЙ тръгна....а моето сърце се сви от притеснение...и как няма,като знаех къде отива.Колкото и да се мъчех да остана спокойна,не ми се получи...планина е...зима е...природа е...студено е..сняг...вятър...
Цели осем часа стоях,като на тръни,времето при мен беше ревливо,с преобладаващи хълцания и купести притеснения.
Успях да се поуспокоя едва,когато видях,че се е прибрал жив и здрав.
А малко след това,когато прочетох,какво е написал за разходката си и видях красотата в снимки....просто загубих ума и дума.....
Ето,това е....вълшебно е!

,,...Това е от днес. Отсреща е Рила. Виждат се Мусала, Мальовица.
А София... е някъде там, долу. Под бялото море...."-уточни ТОЙ и продължи с разказа си...,,Трябваше да се кача до Витоша, за да занеса малко шоколади и мартенички- на захвърлените там... И исках да направя прехода за под час. А то... час и половина.
Вярно, че имаше мъгла, прехвърчаше сняг, и беше доста студено... (още не мога да си размразя патето)......тук,аз,моя милост,аз,пишещата тази история,не се сдържах и избухнах в смях,о дааааааааа.....уникален,както винаги...невероятен и супер забавен,такъв си е,той просто е един адски,уникален диамант!
Но това,за патенцето,ме довърши....
Е,как да не го обичам,а?!
Винаги успява да ме изненада,да ме разсмее и по най-невероятния начин да ми покаже всичко,което е видял и преживял...а,колкото до патенцето...ще си го гушкам....скоро!


02.03.2011