Мислих,много мислих,как да започна поредният си пост.Мислих,за какво точно да пиша,трудно е,особено,когато ме вълнуват толкова много неща....
Мислех да започна с темата за любовта,да,онази любов,от пръв поглед,за да ви убедя,че я има и че аз съм живото доказателство за това.
Мислех да пиша за,онази,голямата любов,която те връхлита,като торнадо и от която няма спасение,защото,тя прелива от сърцето и душата ми,като река през скъсан бент.Исках да ви говоря за тази любов,да ви кажа,колко е красива и как опива,като старо,отлежало,тежко,кърваво червено вино и да ви дам факти и аргументи,за да ви убедя в това.
Мислех да ви разкажа,за любовта,която изпитвам към НЕГО,за вълненията,трепетите,за мислите,който са насочени само и единствено към съвършения мъж,завладял сърцето,душата и мислите ми,да пиша за дългите си безсънни нощи,за непрекъснатите си мисли,насочени към най-специалния мъж в живота ми..... да пиша за това,колко много ми липсва и как постепенно ме убива с мълчанието си и как тази неизвестност ми отнема спокойствието и нарушава душевният ми комфорт.
Исках да споделя случилото се през седмицата и как за няколко часа бях отново щастлива,както преди,когато все още не беше дал някакъв таен обет за мълчание.....да разкажа за невероятните постове,които направи и как аз получих поредната си порция душевен оргазъм,а и не само това,по принцип публикациите му са оргазъм за очите ми,мехлем за душата ми и лек за отчаяното ми сърце....
Мислех и то дълго мислех,дали да пиша за литрите изплакани сълзи в дългите ми неспокойни нощи,когато с натежали за сън очи,аз все намирам оправдание,за да остана до сутринта пред компютъра,само и само,за да мога до изнемога да наблюдавам светещата малката,червена точка на скайпа му.... и до припадък да прехвърлям страница,след страница,сайт,след сайт....за да чета отново и отново и отново....всичко,което е публикувал през деня....
Мислех...да напиша това и още сто пъти по толкова,но.....не успях да убедя себе си,че е необходимо....казах си,,Себе си,ти би ли имало търпение да четеш изповедите на една лудо влюбена?"....и зачаках отговора...от себе си....след малко себе си ми отговори...,,Бих чело,да,но ако само аз си го чета,а ТОЙ,дори и не наднича тук,ей така,просто от чисто любопитство,има ли смисъл ти да го пишеш?!"....замислих се....колко мъдро е това мое себе си....отново се замислих и .....реших,че по-добре ще бъде да събера всичко в една красива,алпинистка раница и да не ви обяснявам за ЛЮБОВТА,защото,ТЯ,ЛЮБОВТА,няма как да се обясни,ТЯ СЕ ЧУВСТВА,а това чувство е безкрайно омагьосващо......
Ето я,в тази раница,събрах мислите си,в нея ми се препъна погледа,точно,когато бях тръгнала да ви говоря за любов.....това е...новата мечта,новата луксозна играчка,която,ТОЙ ,си пожелава....не мога да отрека,вкусът му е убийствен,винаги знае,какво да избере...е,да,по принцип,НЕГОВИТЕ,желания лесно могат да бъдат удовлетворени,просто,ТОЙ се задоволява....само с най-доброто!!!!
Но,така и трябва да бъде...когато имате пред себе си ЛОРД,би трябвало да очаквате,че всичко друго ще бъде,като за благородник...
28.02.2011
Няма коментари:
Публикуване на коментар