Той е на Пирин...а аз имам...дежа вю!

И така.Мъжът,който обичам,обожавам и боготворя е на Пирин.Отново.Зимен,спортен лагер.
За притесненията ми и безсънните нощи...няма да пиша.,за това,че природата реши да покаже отвратителният си характер,точно,когато,ТОЙ тръгна да изкачва планината,също няма да пиша...но за факта,че преди пет дни,аз установих,че имам дежа вю...ще напиша.
С една дума,както се казваше в един филм...
,,Нео,имаме проблем с матрицата"...
...понеже, точно преди шест месеца имахме абсолютно същата ситуация.

Така.Значи...на 05.10.2010г.,аз,влюбената до безумие в НЕГО,най-накрая получих мечтаното,бленувано и милиони пъти сънувано отговорче от мъжът на мечтите ми и естествено бях полудяла от щастие,когато,ТОЙ съвсем нормално и обикновено ми заяви,че точно този ден заминава...на Пирин за няколко дни.И като се започнаха едни размисли и страсти от моя страна,едни притеснения,едни дълги,безсънни нощи,направо бедна ви е фантазията.Едва оживях,докато тежките/за мен/пет дни отминаха и ТОЙ се завърна жив и здрав от планината.То не беше радост,не бяха сълзи на щастие,а бе,беше си направо еуфория от моя страна.След това,всичко горе-долу се нормализира,аз живеех в страната на любовта,изпълнена с мечти и още повече страст и любов към НЕГО...когато,в един момент...точно,ама съвсем точно,на шестия месец от нашата прекрасна връзка,събитие,което аз подобаващо отбелязах,в една от предните ми публикации,ТОЙ,съвсем спокойно и обикновено ми заяви,че точно този ден заминава...на Пирин,на зимен лагер,за няколко дни.Както се досещате датата беше 05.04.2011.г.

Еееееее...и това ако не е пръста на съдбата,нали?!
На една и съща дата,с разлика от шест месеца,как да нямам ДЕЖА ВЮ.....имам и още как,имам дежа вю даже и в мислите,притесненията и очакването на завръщането му.
Когато го открих,когато го срещнах,когато се влюбих в НЕГО,когато го пожелах/във всякакъв смисъл на тази дума/,аз знаех,с какво се занимава,знаех за страстта му към природата,знаех всичко,което можеше и трябваше да се знае за НЕГО,но не знаех едно...а то е,че...колкото и пъти да ми се случва това,колкото и пъти да изкачва някой връх,колкото и пъти да бъде далеч от мен,аз никога няма да свикна да бъда спокойна...никога,докато ТОЙ е далеч,аз никога няма да мога спокойно да заспя.Мислите ми във всяка една секунда са с НЕГО, при НЕГО и не спирам да се тревожа.Защото...защото го обичам,защото,ТОЙ е най-прекрасното нещо в живота ми,най-безценния дар на съдбата.Ще бъда спокойна само и единствено,когато се прибере жив и здрав от Пирин.
Очаквам го с нетърпение,вече броя,не часовете,не минутите,броя секундите до неговото завръщане,а те,на пук на мен,се нижат едва-едва,точат се,като векове,а в мен напрежението расте и притеснението също...

Моля се само за едно,да се завърне жив и здрав!!!

п.п.Снимките са от Пирин,05.10.2010г./първия,зимен лагер на Бебчо/

11.04.2011