Искреността е най-малкото,което дължиш на един човек, ако държиш на него.И всичко,понякога.

3.07.2011 г.

На човека, когото обичам


Този, който има усмивка толкова открита, топла и истинска, че не оставя никого безучастен, усмивка, която заглушава шума и сивотата навън и заразява дори и хората с лошо настроение.
Този, който има глас толкова дълбок, уверен и искрен, че вдъхва доверие и навява мечти, поне в моето съзнание.
Този, чиито очи гледат топло и истински, виждат вътре в мен и ме разбират и усещат цялата.
Този, чийто аромат сякаш допълва моя и чийто дъх сякаш е моя дъх, част от мен – по-добрата част.
Този, който може да убеди и заблудения с думи, усмивка и много търпение.
Този, който обича да ми прави изненади,само,за да ме зарадва.
Този, който ме научи да бъда по-спокойна, самоуверена, повече себе си.
Този, с който мога да разговарям на всякакви теми, дори и да не разбирам нищо от тях.
Този, който се отнася така с хората, както би искал да се отнасят с него.
Този, който е така всеобхватен и в същото време мъничък, когато има нужда да е такъв.
Този, когото обичам все повече с всеки изминал ден за това, което е и това, което ме кара да бъда.



14.02.2011

Няма коментари:

Публикуване на коментар