Намерих те! Едва те разпознах...
Сърцето ти ли пращаше сигнали,
съдбата ли ме хвърли пак във грях
или пък Бог отново ме погали?
Намерих те! И в миг се приземих -
във сенките на есенни летежи,
във шепота на недописан стих,
на чувствата във трепетите нежни.
Намерих те! Потънах в светъл щрих,
докоснал ме със блясък кехлибарен,
понесох изгрев бял и залез тих
към тайните на вечната Самсара.
Намерих те! Сега си ти на ход -
несигурен е пътят криволичещ,
но в този или в другия живот
едно е сигурно - ще те обичам!
12.01.2011
Няма коментари:
Публикуване на коментар