Искреността е най-малкото,което дължиш на един човек, ако държиш на него.И всичко,понякога.

6.07.2011 г.

Тишина...

Тишина...

...Аромат на страст… Близо си… Чувствам дъха ти, виждам онзи поглед… Луда съм… Луд си.
Сочни устни се впиват… Дъх на ягоди с мед… Искам да говоря със ръцете си, на гърдите ти да пиша с устни и да отпивам всяка буква…
Да усещам гладката ти топла кожа и стонът ти на удоволствие да е нашето разпятие…
По устните се стичат капки… Разнеси ги с длани върху мен. И в нощта на самодивите не събуждай утрото…
Почувствай ласките ми леки, отдай се в двете ми ръце, докосвам те с пръсти меки - мекотата гали твоето лице. Минават нежно по брадата и адамовата ябълка, твоят мъжкия знак, обхождам с пръсти рамената тупти сърцето, забързва чак. Гърдите мъжки се вълнуват от допира на топлите ръце, които по тялото танцуват, докосват с нежност на перце.
Възбудата съвсем се ускорява, не може дълго да се задържи, от напрежение чак заболява - искаш още миг да продължи. Продължава, още, и замираш,достигаш връх, сила на вулкан, след него в тишина заспиваш спокоен, с нежност приласкан.
Не мога да ти се наситя, да спра да чувствам глад, да спра да искам още, да не копнея пак.Още докато се разделяме, докато устните ни се отдалечават... вече ми липсваш, оставам някак си не-цяла. И искам отново да те имам и да ти принадлежа изцяло. Алчна съм за тебе, ненаситна, изгаряща, копнееща, изискваща да те притежавам всякак - духом, тялом и мислите ти даже... Не зная дали е егоистично, наивно, прекомерно, неприлично, така да те желая и обичам.
Но това е..



п.п. За ТЕБ...най-прекрасната причина за безсънните ми нощи....

14.05.2011

Няма коментари:

Публикуване на коментар