Не ме е страх, че може да сгреша.
Не ме е страх, че себе си загубвам.
Не ме е страх напред да продължа.
Знаеш ли,че мислите ми все тебе търсят
и че все към теб летят,
че със копнеж към теб протягам пръсти
и тайничко се моля да простят.
Да ми простят за ледените нощи,
несгрявани от твоята ръка.
И за очите - премалели и тревожни,
изпълнени със болка и с тъга.
Аз търся те от толкова отдавна,
но все не те намирах, все вървях.
И чувствах, че по мъничко пропадам,
затуй отказах се и насред пътя спрях.
Аз спрях, за да започна пак да крача
и не ме е страх към тебе да вървя.
Обичам те-обърквам се от мислите безбройни
аз просто твърде дълго бях сама.
Със радостта да свикна ми е нужно време,
с усещането пак, че съм жена.
12.11.2010
Няма коментари:
Публикуване на коментар