Искреността е най-малкото,което дължиш на един човек, ако държиш на него.И всичко,понякога.

5.07.2011 г.

От любов



Тангото. Уиски. Привкус на цигара.
А димът нарисува китара...
Искам глътка от твоите устни, луна.
Ти - красавица. Аз ще съм звяра.

Всеки звук за ухото ме хапе без свян.
Всяка мисъл ме прави изгарящ.
Само малко изглеждам на...много пиян.
От безбожност приличам на вярващ.

От очакване целият ставам на страх.
Тази нощ си скандално красива.
Красотата най често наричана...грях.
А без обич мълчи изнасилена.

Хващам твоите светещи боси ръце.
Във очите ти нагло поглеждам.
Те...луните съм чувал, че нямат сърце.
Имат само безкрайна надежда.

От какво си направена, тънка луна?
От любов? От сълзите на Господ.
Тази нощ аз съм сам...а пък ти си жена.
Ще се любим безкрайно. И просто.


Павлина ЙОСЕВА


23.03.2011

Няма коментари:

Публикуване на коментар