Ще споделя болката си от новините,които научих малко по-рано тази вечер.И преди да наводня нацяло блога с горчивите сълзи,който проливам от мъка и да се размажа по страниците му и преди да съм получила масивен инфаркт от притеснение и непрестанно реване ще ви ги кажа...
А те...никак не са добри...ТОЙ...мъжът на живота ми,най-прекрасното нещо на света,най-ценното ми човече,МЪЖЪТ,който аз обичам повече от себе си дори...е болен и то много!С бронхит е!Свършил му е антибиотика. И Колдрекс-а. И Упсарин-а. Изпил е цялата шибана аптечка,която си е носил. Аптечките на другите, също.Грипо...нещо си... Фервекси... Всичко изпил. И отгоре на всичко е направил ...Три часа преход...в снега,в студа,с огрооомна,тежка раница на гръб,с плитко дишане и висока температура,като през цялото време е задържал дъхът си, защото почне ли да кашля, ще го усетят и ще му се размине ски-лагера.
И за да е напълно завършена и без това смразяващата ме картина,каза,че хремата ще го довърши...,,Но ще издържа...защото съм,`Баси шибаната машина!"...това са думите му...а на мен...ми се скъса сърцето,след тях,спря да бие и се пръсна на милиони парченца....
Отгоре на всичко,там,в базата,имат някакъв гестаповски режим и си лягат още рано-рано.Беше 23:00 ч.,когато за последно успях да го попитам как е!
О,Боже,кога най-накрая ще дойде 12.02.,че да си се прибере,за да си го гушна,да му направя едно масажче и да зная,че вече е при мен?!
А последното,което каза...съвсем ме извади от равновесие.,,Тази вечер установих, че мога да си съблека панталона, без да го разкопчавам. Което не ме притеснява, обаче."....дори се опитва да се шегува...но аз зная,че е отслабнал,защото е болен и защото е на края на света и защото...уф,отново се разплаках,това ще ме довърши...
Притеснението ми е огромно,все пак,ТОЙ,е далеч от мен,не мога във всеки един миг да бъда до него и това ме изнервя допълнително.А ТОЙ,миличкият,

Сега вече имам само едно,единствено желание..


06.02.2011
Няма коментари:
Публикуване на коментар