че времето лекува всичко
и ще оздравее споменът за теб.
Мъничко ще поболи и точка,
все някак ще продължа напред.
Очи ли нямат, та не виждат,
че не с живите,
а с призрак споделям вече тъжния си ден
и ни скъп приятел,
нито враг съзират някъде по пътя с мен.
Все повече ми липсват на очите ти нежността лъчиста,
на ръцете ти трепетната страст,
на дъха ти утринната свежест,
на гласа ти басовата сласт.
Наоколо угрижено приказват,
и си задават трудния въпрос...
жива или мъртва е душата ми,
дали пък с тебе не умрях и аз
или ти си жив чрез любовта ми.
от нета
Няма коментари:
Публикуване на коментар