Да можеш да обичаш

Забърках каша. Кой ще я оправи?
(Обикнах безразсъдно и без страх).
А който се е губил до забрава,
той знае – ще поиска пак
във всеки миг да вижда невъзможности,
да прави слон от мъничка муха,
да бъде бог сред цялата безбожност
с едничка власт – да случва любовта.
С ръцете да достига всички птици,
и сам да се разпери – да лети...
Единствено човекът пак обича,
дори когато много го боли.
И всичко преобръща само с вяра,
че утрешният ден ще е красив,
ще помни, ще прощава, ще забравя –
безсмислено, безпаметно щастлив.
С гърдите си ще спира урагани, а после с пеперудите ще тича.
От всичко на света ще чувства само,
че диша, че е жив, че е обичан...
И всичко да е толкова достатъчно,
и нищо да не бъде много сложно...
Да правиш от живота на земята
реално случващи се невъзможности...
Такава каша... Кой ще я оправи?
Със сигурност обаче не и аз.
Да можеш да обичаш до забрава
подарък е за всекиго от нас.

irini