за пореден и последен път
неразбрана и излъгана оставах
чувствата им бяха кръстопът.
Страхуваха се мене да обичат
плашеха се от една жена
гласно любовта си да изричат
а време имаха и шанса за това.
Опитах се да вярвам в думи
прозрачни истини или лъжи
наивна бях дори и още даже
а моя женския свят тъжи.
Бояха се да ме докоснат
да ги обичат без да ги боли
направиха мечтите да угаснат
всеки път по-силно от преди.
Излъгах се, не искам вече
не вярвам в мъжките души
от любовта ще бягам надалече
от страха им да обичат истински
жени.
Анелия Дойчева
Няма коментари:
Публикуване на коментар