Пиши ми, мой мили, пиши ми.
Пет ласкави думи на бялата страница.
Във всяка от тях усмивка да има –
да млъкнат в сърцето ми раните.
Пиши ми, мой скъпи, пиши ми.
Три думи само
за мен намерени.
И трите – неповторими.
И трите – добри.
Пиши ми, мой свиден, пиши ми.
Две думи.
Защо са ми повече?
Да кажа: свърши зимата.
Със сладка сълза да заплача отново.
Единствен мой, хайде, пиши ми.
Надраскай на бялата книга
единствена дума – своето име.
Дори и това ми стига.
/от нета/
Библиотеката горе девня е тъпа освем аку не можеда се седи поне един час на човек но ако не го направят ще направя още 499 тъкив коментари а и ще ги изложа
ОтговорИзтриване