Във шепите ми, свита на клъбце,
спи много нежност, колкото Земята,
която съм събирала за теб.
Докато ти мълчиш, аз тихичко те слушам.
И пиша музика от твоето мълчание.
Наум се свивам в теб. Наум се сгушвам
във лятото на топлите ти длани.
Докато ти мълчиш, Луната се усмихва
сред своята поляна от звезди.
А аз разпадам себе си на стихове
и те обичам. Докато ти мълчиш.
Докато ти мълчиш...
caribiana
Няма коментари:
Публикуване на коментар