ТОЙ...превърна вчерашният ми ден в спектакъл!

Огромна зала,стотици хора,шум,който е невъобразим,напрегнати погледи отправени към състезателите,подвиквания,викове на радост...и моя жаден за НЕГО поглед.
Видях го!Видях го из между стотиците хора,намерих го в развълнуваната тълпа.И сякаш времето спря.
ТОЙ беше там.В залата.На стената.На състезанието.Беше невероятен,както винаги-неповторим.
Единственият мъж,който е способен да ме развълнува така,че да забравя за всичко останало.
През всичките седем месеца,откакто го познавам съм твърдяла,че това е мъжът на живота ми,че това е моята сбъдната мечта...и...продължавам да го твърдя.Никой,никога не е бил в състояние така да ме развълнува,да ме накара така неистово да го желая,да го очаквам с най-огромното нетърпение,което въобще може да изпитва една жена.Единствено ТОЙ умее това!Как го прави?!Не зная.
Има нещо в НЕГО ,нещо уникално,неповторимо,единствено,нещо,което само и единствено ТОЙ притежава.Има вълшебство,в погледа му,има секс в движенията му,има тестостеронен заряд в изобилие във всяко негово движение,във всяка негова стъпка.От него лъха на секс,на страст,на любов.Има някаква магическа сила в начина,по който се движи,в действията му,в него самия.
НАЙ-СПЕЦИАЛНИЯТ МЪЖ В МОЯ ЖИВОТ,да,така е!Наистина е специален,защото само ТОЙ успя да събуди жената в мен,да ме накара да живея отново,да усетя силата на любовта,да бъда отново вдъхновена и силна.Само ТОЙ успя да ме накара отново да повярвам в живота и да поискам да живея...с НЕГО,чрез НЕГО,само и единствено за НЕГО.
Затова,днес,тук,ще поставя две от любимите му стихотворения,които са много истински,силни и въздействащи.Понеже и аз като НЕГО вярвам в истинската любов.

НАЙ-ИСТИНСКАТА

Най-истинската обич, не е полет.
Най-истинската обич е съдба.
Не е усещане за подранила пролет,
тя е покоя- галещ утринта.
Тя не цъфти, тя просто съществува-
неискаща и скромна, некрещяща.
Не те притиска и не се преструва,
до болка-осезаема, изящна.
Най-истинската обич не е блясък,
не е с претенции за несравнимост.
Душата ти обсебва без остатък
с едничка тиха жажда за невинност.
Пред нея никога не коленичиш,
не иска тя ни клетви, ни обети,
не те изнудва и в лъжи не те облича,
пред нея личност си, а не поредна жертва.
В най-истинската обич няма битки,
ни победители,ни победени.
Няма устни излъгани,тайни прикрити,
тя чувство е във чистота родено.
С най-истинската обич просто дишаш,
не те разкъсва и не те убива.
Най-истинската обич е въздишка,
която ни напомня,че сме живи.

* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *

... ИСКАШ ЛИ?!...

Искаш ли с любов да се накажем?!
Уморена съм от болки и заблуда,
от притихналост, от думи неизказани,
от самотност - стигаща до лудост...
.
Искаш ли да си дадем надежда?!
Просто тъй - да бъдем изключение!?
В другия криле за полет да намерим
и усмихнати да шепнем: Вярвам в тебе!
.
Искаш ли да се завием с вятър?!
За награда - да си подарим дъгата?!
Да захвърлим ролите от сивия театър
и да станем истински - като земята?!
.
Искаш ли напук на всички можещи
първи да открием незабравата?!
И преди безличните да разтревожим -
да полетим - крилете си на тях оставили!
.
... Искаш ли?!...

Марияна

15.05.2011