Това, което човешкото зрение обикновено улавя, да пропуска мен. Да съм някъде, но в същото време и да не съм. Искам да мога да се промъквам безшумно и незабележимо покрай НЕГО. Да мога да усещам аромата на кожата му, а моето дишане да пробягва,само като хладна тръпка по тялото му. Иска ми се да мога да го съзерцавам необезпокоявано – НЕГО и изяществото му, попито във всяка една НЕГОВА клетка. Защото не мога да го зяпам просто така. Когато съм материализирана, както за нещастие съм винаги, трябва да внимавам,колко продължително го гледам. Трябва да следя дали съм с полуотворена уста заради удивлението и преклонението пред красотата му. Нямам право да го гледам,като пълна глупачка, нефокусирано и изпиваща го с очи, обхождайки всяка негова извивка с поглед.
Иска ми се да съм невидима, за да мога да го слушам с часове. Как разговаря с другите, разбира се. Да слушам мелодичният му, изпълнен с интересни нотки глас би било достатъчно. Така или иначе не чувам думи, а ноти, подредени в красива композиция. Чувам музика, която ме разтапя и обрича на по – силни и по – дълбоки чувства след всяка нота.
Иска ми се да съм невидима, за да мога да наблюдавам всяко НЕГОВО движение, мисъл, действие. Да мога да се наслаждавам на грацията и маниерите му, попити във всяко НЕГОВО движение или стъпка.
Иска ми се да бях невидима, за да мога да го докосвам. Да очертавам с пръсти перфектните форми на лицето му. Фината му брадичка, съблазнителните му устни, нежната му кожа, затворените му клепачи, когато спи. Боже, колко много исках да видя, как спи. Красив и уязвим, с почти детско изражение в съня си. Единственото, което той би усетил е лек полъх, обгръщащ тялото му. Без капка съмнение, че това може да са нечии пръсти, нечии ръце и докосвания. Моите ръце.
Иска ми се да знам какво се случва в главата му. Дали е същият хаос като в моята?! Едва ли. Мислите му със сигурност са перфектно подредени, ясни и определено не крещят една през друга. Иска ми се да знам какво го вълнува, за какво говори с другите, какво говорят другите с него. Защото,единственото, излизащо от устата ми в редките случаи,когато разговаряхме,беше тогава,когато говорех нервно, объркано и притеснено.
Но той е умен, красив, съвършен и достатъчно добре възпитан, за да обръща внимание, дори на хора,като мен.За което съм му безкрайно благодарна,благодарна съм и затова,че го има,че ми позволи и продължава да ми позволява да се докосвам до неговия свят,неговите мисли и неговите мечти.
Благодаря ти,Бебчо,обичам те!
Как искам те до мен,
гласът ти топъл,страстен.
През кожата ми да проникне
и трепереща да бъда твоя.
Как искам те до мен,
с ръцете нежно да ме галиш.
Да ме докосваш и желаеш,
миг и ето,аз съм вече твоя.
Как искам те до мен,
живота си на теб да разкажа.
Да те омая в магията словесна
и ето чудо, ти си вече мой.
Как искам те до мен
и двамата един във друг.
Тъй слели тела и дух,
душите ни в един стон да пеят
от нета
03.04.2011
Няма коментари:
Публикуване на коментар