ТЛЕЕЩИ ВЪГЛЕНИ

Лумнат ли старите тлеещи клади,
лумват огньове, изгарят плътта.
Рухват в съблазън високи огради,
пламнала лава измества кръвта.

Тръпнат ли устните с адова жажда,
пият от звездния дъх на нощта.
Гола, луната в мечтите се ражда
с черен воал на фатална жена.

Гаснат във утрото шеметни ласки,
гаснат в зората две морни сърца.
Слагаме бавно безличните маски
с тежкия грим на съдби без лица.

Парят с наслада следите от пръсти,
парят целувките в дългата нощ.
Пръстите ровят в косите ти гъсти,
а слабостта ми е извор на мощ.

Лумнат ли старите тлеещи клади,
лумват пожари сред сухи листа.
В пепел превръщат се всички наслади,
в спомен възкръснал - мигът на страстта.

Vicont

29.04.2011