6.07.2011 г.

На един мъж,който е непрекъснато в мислите ми....


Любовта е магия, която се създава там, горе, на едно прекрасно място. Тя не ни служи като емоция, оправдаваща всичките ни постъпки. Това е писъка на душата. Устата ти мълчи, но душата ти крещи, жадуваща неистово за любовта пламтяща, в пламъци изгаряща и сърцето ти изпепеляваща... Душата ти крещяща,която само аз мога да чуя. Разкрих ти се изцяло. Опозна тялото ми. Опозна душата ми. Допуснах те до най-тайните ѝ и скрити кътчета. Завладя я изцяло. Завладя сърцето ми. Завладя съзнанието ми. Живееш в мисълта ми. Живееш в плътта ми. Допуснах те напълно и изцяло доброволно. Подчиних ти се. Робиня съм твоя. Не искам повече да чакам да те срещна в някой друг живот, след няколко века. Искам те в този. Искам те до мен, в сърцето и в мисълта. Кажи:" Здравей, ти,моя любов!" Чаках те и те исках. Търсих те и копнеех за теб. Сънувах те и те мечтаех. Бленувах те и все ридаех. Душата плачеше с невидими сълзи. Душата стенеше с вопли мълчаливи. И сърцето свиваше се в спазми нечетливи. В звездите се оглеждах. В луната все се вричах. Ридаех и на този свят се аз обричах. Обричах се на самота. Самотата на сърцето. Обричах се на тъмнината-таз, на битието. Не искам аз да те изгубя. Търсих те и те намерих. Обичах те в недоверието. Обичах те и в съмнението. Чаках те в безвремието. Чаках те във вечността. Остани при мене, на таз земя. Остани сред светлината. Не се ти връщай в бездната на тъмнината. Не се страхувай да приемеш таз магия Не се страхувай да обичаш, Ръцете си широко отвори. Сърцето си горящо в пламък разгърни и пусни ме там да вляза. И тогава, затвори го. Окови го. Заключи го. Не ме изпускай да изляза, да си отида и да те забравя. Не искай да си тръгна, задържи ме. С пламъка горещ ти обгърни ме. В огън да горим и страст човешка. Съдбата да приемем в миговете тежки. Вечността да ни приеме чисти. Мислите объркани се моля да изчистя. С мисъл ще те следвам и в съня си ще те търся. С любовния си пламък ще обвивам душата ти самотна и където и да се намирам, все към теб ще тичам боса. Не ме оставяй да си тръгна. Съхрани ме в спомена на паметта. Спомена ни вечен за тайната любов и покрит е той със звезден небосвод.


09.05.2011

Няма коментари:

Публикуване на коментар