Жена,като нея,не се забравя...

¸.•°*”˜˜”*°•.ƸӜƷ♥ ♥...¸.•°*”˜˜”*°•.ƸӜƷ♥ ♥¸.•°*”˜˜”*°•.ƸӜƷ♥ ♥
¸.•°*”˜˜”*°•.ƸӜƷ♥ ♥...¸.•°*”˜˜”*°•.ƸӜƷ♥ ♥¸.•°*”˜˜”*°•.ƸӜƷ♥ ♥
¸.•°*”˜˜”*°•.ƸӜƷ♥ ♥...¸.•°*”˜˜”*°•.ƸӜƷ♥ ♥¸.•°*”˜˜”*°•.ƸӜƷ♥ ♥

Ти влизал ли си в стаята,
в която е убита любовта?
Виждал ли си,как там спомени витаят,
усещал ли си мъртва тишина?

Не си,нали?

На теб такива случки са ти чужди,
обичан си и си разглезен до безумие.
Играеш си с мечтите на жените
и зад ъгъла прикрит им се надсмиваш.

Преди време /не много отдавна/
при теб дойде новата любов,
сграбчи я алчно и жадно,
но не,за да я обичаш,
а за да си отмъстиш.

Тя пристъпи към тебе невинна,
влюбена,нежно обичаща,
наивна до лудост,раздаваща,
най-милото си...своята любов.

А ти...хитрец обигран,
на наранен се престори,
използва нейния невинен плам
и в своите планове за отмъщение я затвори.

В началото бе мил и любезен,
шегуващ се даже със своите мечти
и когато успя да я предразположиш
пусна в действие плана си суров.

Омагьоса я с думи...най-нежни,
със стихове писани призори,
свали и Халеевата комета даже,
а след това пристъпи към действие.

Изчака я да ти повярва напълно,
с измамни думи в своя свят я плени,
а тя,нали беше наивна...повярва
и се предаде пред нежността на твоите очи.

Обичаше те лудо,до безумие,до болка...
Беше готова на всичко за теб.
Обичаше те и толкова силно ти вярваше,
че тръгна срещу всички на нож...

Готова бе да забрави коя е,къде е ,защо е...
Забрави за себе си,за своите мечти
и продължаваше само заради теб да живее
и заради твоите красиви лъжи...

Ти търпеливо изчака,
тя да потъне дълбоко в огромна любов
и когато загуби тя пътя и своята посока
ти приготви най-острия нож...

Вече беше готов,за удар...да го забиеш в сърцето и,
да отмъстиш,за всичко,
което други ти бяха причинили,
ти реши да убиеш тази нова любов...

И...замахна към нея,
силно,рязко и точно...
Само три думи и каза,
но успя да я убиеш на място.

Живота и спря да пълзи из вените,
замръзна кръвта и в тялото,
душата и отчаяно те погледна
и усмивката ти ехидна видя...

Още два-три удара,от мъртвото и вече сърце...
И....в стаята настъпи тишина....

Край!.....Уби я!....Отмъсти си!....
Сега си щастлив!....Успя!....
Доказа на всички жени преди нея,
че си мъж и че нямат над тебе права....

Добре!...Отдъхни си!...Всичко свърши!...

А сега....?!?!?!

Доказа на всички,че си ничии,
но и че на себе си не си...
тогава...защо не си щастлив и не пируваш,
защо тъгуваш и в гората се скри?!

Знаеш ли,май се досещам...
бил си в онази стая,
там,където уби любовта...
и сега се ослушваш и зная...

Искаш отново пред теб да застане ТЯ...
Защото не можеш да я забравиш,
не се забравя лесно добротата,
невинността и обичта...

Жена,като нея,не се забравя...
за такава жена се страда,в ада влиза се дори...
И ако от пламъците му останеш жив...
Може,някога,но само може....да я видиш отново ТИ.....
¸.•°*”˜˜”*°•.ƸӜƷ♥ ♥...¸.•°*”˜˜”*°•.ƸӜƷ♥ ♥¸.•°*”˜˜”*°•.ƸӜƷ♥ ♥
¸.•°*”˜˜”*°•.ƸӜƷ♥ ♥...¸.•°*”˜˜”*°•.ƸӜƷ♥ ♥¸.•°*”˜˜”*°•.ƸӜƷ♥ ♥
¸.•°*”˜˜”*°•.ƸӜƷ♥ ♥...¸.•°*”˜˜”*°•.ƸӜƷ♥ ♥¸.•°*”˜˜”*°•.ƸӜƷ♥ ♥

Reya-Alkiona
/ от стихосбирката...,,Искрено и лично"/