Усещане за мъж

Разголваш ме с очи от разстояние.
Под дрехите прогаряш и плътта.
Останалото, зная, е мълчание.
А, всъщност, ми се иска да крещя...

Желая те. На прага на морала.
И сигурно гранича с лудостта.
Със всяка клетка. С цялото си тяло.
Не утре. Не след време. А сега.

Събличай ме. Докосвай ме. Почувствай ме...
Със пръстите, със кожата, с очи...
По дланите, по миглите, по устните...
Не съществува нищо друго. Само ти.

Само ти. Без многократна повторяемост.
Докосване. Изпиване. Веднъж.
Ще бъда грешна, може би, но не разкаяна.
Попила в себе си усещане за мъж.

Надежда Тодорова