Безумно твоя съм

Аз такъв те харесах,
аз такъв те открих -
дълго търсен,
от болка и нежност издялан...
Намерих те, обичам те ...
Под нощния покров
да тръгваме, любими.
Безумно твоя съм.
Вземи ме!
Любов е -
да ни съди Бог един.
И нека праведните спят.
Амин!

Как се забравя любов

Забравям лицето ти.
/красив си като дявол/
Забравям думите ти.
/нажежават ме до бяло/
Забравям нежността ти.
/потъвам в мечти/
Забравям смеха ти.
/вкусът му е сладко тръпчив/
Забравям близостта ни.
/душите ни са близнаци/
Забравям, че не трябва да плача.
Забравям да се усмихвам.
Свиквам. Прости ми!
Забравям всичко. Ето - готово!
Лека нощ, любими!

Утре ще те забравям отново!

САМОТА

Пред теб стоях и молех за надежда,
за мъничко човешка топлина.
Ала поисках много. Да, така изглежда
по мълчаливата студенина.

Какво по-малко от това да искам?
Какво по-малко от една ръка,
която във ръка да стискам,
за да не чувствам тази самота...

Патент

Гола съм... Не ме е срам от никой...
Ето ме. Дойдох, за да те имам.
Що мълчиш? Продумай, де! Извикай...
Май се стресна, че изкукуригвам?

Писна ми! От глупости. И пози.
От живот съвсем по правилата.
От какво ще каже тоз и онзи...
От змията дълга на мълвата...

Мога го. Ах, само как го мога...
В зомбита мъжете ги превръщам...
Нафора съм с име: Нежна дрога...
И навън с хастара ги обръщам...

Рия земетръсно със копита...
Искаше да пипнеш хоризонта?
Скачай на гърба ми и не питай
чий патент е вярната посока...

А някога щастлива бях

Отново станах на парчета!
Отне ми се дори надеждата една!
Отново ми разбиха сърцето...
Отново потече горчива сълза!

Тази нощ беше тъжна и хладна.
Сълзите се рониха, нямаха брой!
Исках само някой да прегърна.
Исках да намеря мъничко покой!

Душата ми ранена стоеше,
отново обезобразена от хиляди рани.
Горката, тъй жално плачеше, кървеше.
А болката и за миг не престана...

А тази болка толкоз прорязва.
Престани! Не искам повече да обичам!
Но не намирам силата в мене да мразя,
колкото и любовта да отричам!

Очите ми не приличат на очи.
Вече са стъклени, без блясък и плам.
Мечти нямам, само разбити късчета и сълзи...
Така е когато си сам!

Звездите в небето не искам да гледам.
Няпомнят ми тъгата от влюбен смях!
Малко щастлива просто исках да бъда.
Сега не съм, а някога бях...

от нета

ПЪТЯТ ДО ТЕБЕ

Дълъг беше моят път до тебе,
търсеше те цял живот почти
и през тъжни срещи лъкатуши,
на които идваше не ти.
И догдето стигна твоя поглед,
сенки прекосих и шум нелеп,
но през себе си пропущах само
чисти тонове - заради теб.
Аз изплаках всяка твоя ласка,
браних я преди да се роди
и отглеждах срещата ни бъдна
търпеливо в своите гърди.
Дълъг беше моят път до тебе,
толкоз дълъг, че когато сам
ти пред мене най-подир застана,
теб познах, но себе си - едвам.
Бях от мъките така прозрачна -
чак до дъно да ме прочетеш.
Бях от тържество така безкрайна
че ти трябваше при мен да спреш.
Дълъг беше моят път до тебе,
а за кратка среща ни събра.
Ако знаех... Щях отново този
дълъг път до теб да избера.

ДО УТРЕ

Без любов от днес нататък ще живея.
Независима от телефон и случай.
Няма да боли. И няма да копнея.
Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.

Няма да съм бледна подир нощ безсънна -
но и няма да ми запламти лицето.
Няма вдън земя от мъка да потъна -
но и няма да политна към небето.

Няма да съм лоша - но и няма вече
жест като безкраен хоризонт да сторя.
Няма да ми притъмнява - но далече
няма да ми се отваря цял простора.

Няма вечерта да чакам изтомена -
но и утрото за мен не ще изгрява.
Няма от слова да зъзна вкочанена -
но и няма да изгарям над жарава.

Няма да заплача на жестоко рамо -
но и няма от сърце да се засмея.
Няма да умирам аз от поглед само -
но и всъщност няма вече да живея.

Блага Димитрова

ТИШИНА

Чувал ли си шума на тишината?
Да,да....и тишината има свой звук...
Трябва да си много сам...да няма вятър
и да е късен,среднощен часът.

Само тогава ще можеш да чуеш
звука на истинската тишина...
Ще се почувстваш много нещастен
и ще прозреш,че си в самота...

Във тази тишина мисълта ти ясно
ще се изпише върху белия таван...
Ще разбереш,че е ужасно
във час нощен да си толкова сам.

В такъв час тишината говори...
напира в ушите...в душата боли...
блъска се в стените...с мисълта спори
за това,което събира и което дели...

Антоанета Свещарова

МОЯ ОБИЧ...НАЙ - ИСТИНСКА

Душата ти е в хиляди усмивки.
В брега. Във морските вълни.
Във блясъка на лунната извивка
и в тъмното на моите очи.

Пулсираш във сърцата на стотици.
Раздаваш щедро мъдрата си обич.
Прегръщаш сутрин литналите птици
А вечер тихата си нежност носиш.

Такъв обичам те - нагазил във морето,
усмихнат по момчешки. Поетичен.
Като рисунка тебеширена през лятото.
През зимата - като самотен пристан.

Изобщо не е лесно да те нарисувам.
Изцяло си направен от магия.
А думите са страшно недостатъчни.
Ти си усещане. И дъх. И орисия.

caribiana

НОЩЕН АРОМАТ

Поспри за миг, заслушан в аромата,
разлял се тази вечер над града.
Открий ме в него - плаха, непозната,
усмихната...и мъничко сама.
Като дихание във тебе ще попия.
По устните ти тихо ще се плъзна,
и във сърцето ти заключено ще срия
три капки обич - лек срещу измръзване.
Заслушай се - един уханен вятър съм.
Кристален дъжд за твойте сетива.
Излез на вън довечера и просто дишай.
Живея в аромата на нощта.

caribiana

...и малко есен по миглите

Този вятър навън...
Този дъжд устремителен...
Аз мълча.
Аз съм сън.
Аз съм трънче в петите му.

Аз съм ничия, ничия, ничия.
Мен ме няма изобщо и никога.
И какво като го обичам...
сякаш някой ме пита...
Аз съм му между другото.
Между всички и нищо.
А пък в мен пеперудите
до мъгла ме разнищват.
И го плаках, и исках,
после свърших сълзите си...
Не успях да съм близко.
Не успях да съм истинска.

Само много болях.
А навън е октомври -
жълтолист, тротоарен...
А във мене е ... странно.

Настроение някакво -
преговарям си раните
и боля наобратно.
И обичам...неправилно.

За това замълчавам.
До полуда отчаяно.
После ставам сълза.
Вместо точка на края.

caribiana

Намерих те.

Намерих те. В несъвършенния порочен свят -
теб – най-прекрасната мечта.
И с унес се изгубвам в чувства сладки
изгрели в мен като слънца.

А чакала съм те. От дълго време.
В измисления си покварен свят.
Дойде като божествено творение –
превърна ми света във ярък цвят.

Бъди със мен. Дори на сън.
Наяве - ме обсипвай с топлина.
И ако в ласките ти нежни аз заспя -
докоснал ме е принц в нощта.