В брега. Във морските вълни.
Във блясъка на лунната извивка
и в тъмното на моите очи.
Пулсираш във сърцата на стотици.
Раздаваш щедро мъдрата си обич.
Прегръщаш сутрин литналите птици
А вечер тихата си нежност носиш.
Такъв обичам те - нагазил във морето,
усмихнат по момчешки. Поетичен.
Като рисунка тебеширена през лятото.
През зимата - като самотен пристан.
Изобщо не е лесно да те нарисувам.
Изцяло си направен от магия.
А думите са страшно недостатъчни.
Ти си усещане. И дъх. И орисия.
caribiana
Няма коментари:
Публикуване на коментар