Отне ми се дори надеждата една!
Отново ми разбиха сърцето...
Отново потече горчива сълза!
Тази нощ беше тъжна и хладна.
Сълзите се рониха, нямаха брой!
Исках само някой да прегърна.
Исках да намеря мъничко покой!
Душата ми ранена стоеше,
отново обезобразена от хиляди рани.
Горката, тъй жално плачеше, кървеше.
А болката и за миг не престана...
А тази болка толкоз прорязва.
Престани! Не искам повече да обичам!
Но не намирам силата в мене да мразя,
колкото и любовта да отричам!
Очите ми не приличат на очи.
Вече са стъклени, без блясък и плам.
Мечти нямам, само разбити късчета и сълзи...
Така е когато си сам!
Звездите в небето не искам да гледам.
Няпомнят ми тъгата от влюбен смях!
Малко щастлива просто исках да бъда.
Сега не съм, а някога бях...
от нета
Няма коментари:
Публикуване на коментар