И ето ме дойдох отново

Преди да се родя
Една секунда преди да се родя
Изгубих най-голямата си битка
Една секунда преди да се родя
Аз бях награбил Господ за реверите
В лицето му крещях и пръсках слюнка
Наричах го със думи
От които в гърлото ми пламваха пожари
Обезумял го блъсках във земята
В очите ми сълзи и кръв се смесваха
Аз крещях, заплашвах, убеждавах
Накрая даже молех като пъзльо
И исках едно единствено
Едно единствено
Но той не ми го даде
Докато удрях той не се и дърпаше
А само ми се смееше със глас
Когато му омръзна той стисна юмруците ми в длани
Заби глава във челото ми
И каза: Млъкни, върви, оправяй се самичък
И ето ме, дойдох
Изпратен тук отново
Един единствен
Или един от многото
Да проверя кое се харчи повече
И да сравня силата на словото
С тази на оловото
А исках щом тъй и тъй ще трябва да се раждам
Да се родя но не човек
А камък
Не защото ме е страх от хората
Не само
Не ме е страх от тях каквито са
Плът кръв кости мускули зъби
Не ме е страх
Но ме е страх от туй което те усещат
Тъга и самота
Любов и радост
Приятелства, предателства, измами
Не исках повече това
Но го получих
И за добавка - сърце ми даде Бога Мой приятел
Пълни си го ми каза
С чувства разни
А ако щеш пък дръж си го и празно
Каквото и да направиш
Все ще е грешка
Ще ти е гадно но е забавно
На здраве копеле, наздраве, нали
Пък ти все някак там ще се оправиш
И ето ме дойдох изпратен тук отново
Един единствен
Или един от многото
Да проверя кое се харчи повече
И да сравня силата на словото
С тази на оловото
Повярва ли в това което ти говоря
Повярва ми, нали
Млъкни, недей да спориш
Сълзата ти в окото ти показва че ми вярваш
Краката ти в леглото ми показват че ми вярваш
Обичаш ли да слушаш истории в които
Все аз съм най-добрия
Все аз съм победител
Обичаш ли да идвам изстрадал и измъчен
А ти да ме обичаш за да не ми е мъчно
Обичаш ли да виждаш как в дълбокото се давя
И как поемам въздух когато насила ме спасяваш
Обичаш ли ме всеки път когато те излъжа
А после ти крещя че с нищо не съм ти длъжен
Обичаш ли когато те правя по-нещастна
Обичаш ме нали
Това е най-ужасното
Такива като тебе ме карат да се раждам
Отново и отново
Отново и отново
Отново и отново
И все човек не камък
И ето ме дойдох
Изпратен тук отново
Един единствен
Или един от многото
Да проверя кое се харчи повече
И да сравня силата на словото
С тази на оловото.

Ивайло Вълчев

Вече зная как...

През пътя от вината ти до мен
пресича спомен, чакай, ще премине.
Обичам те. Светът е съвършен.
Снегът е вече искрен и невинен.

Обичам те. Припомням си го, щом
бездомникът във мен ме натъжава.
Сърцето ми расте в огромен дом –
приятелите влизат и ...остават.

Един от тях от памтивек мълчи.
Но тази вечер май ще проговори.
Обичам те със всичките очи,
които още виждат, че сме хора.

Не е пейзаж небето, а душа.
Душа, която точно в сряда слиза
да ме наметне, но да съблека.
Обичам те. И без последна риза.

По-гола от самата самота
ще трябва да заместя с плът пейзажа.
Вземи каквото можеш от плътта.

Обичам те. /Забравих да ти кажа.../

Камелия Кондова

Вече зная как...

През пътя от вината ти до мен
пресича спомен, чакай, ще премине.
Обичам те. Светът е съвършен.
Снегът е вече искрен и невинен.

Обичам те. Припомням си го, щом
бездомникът във мен ме натъжава.
Сърцето ми расте в огромен дом –
приятелите влизат и ...остават.

Един от тях от памтивек мълчи.
Но тази вечер май ще проговори.
Обичам те със всичките очи,
които още виждат, че сме хора.

Не е пейзаж небето, а душа.
Душа, която точно в сряда слиза
да ме наметне, но да съблека.
Обичам те. И без последна риза.

По-гола от самата самота
ще трябва да заместя с плът пейзажа.
Вземи каквото можеш от плътта.

Обичам те. /Забравих да ти кажа.../

Камелия Кондова

Полярните ми нощи

От очите ми гледа Нощта...
Необятна. Красива. И тъжна.
Не сълзи са това...Звездопад!
(Пожелах си любов. Не се сбъдна.)
Нямам вече Луни. Отлетяха.
Само тъмно, далечно небе.
И солено-горчиви пясъци.
Дъждове, дъждове, дъждове...
Не поглеждай в очите ми.
Никога!
Омагьосана Нощ има там.
Тя отдавна не вярва във принцове.
Тя умее да бъда сама.
---
А под миглите тихо заспиват
разни малки, човешки мечти.
Само в тях любовта ми е жива.
И боли. И боли. И боли..

CARIBIANA

Любовта

Любовта никога не умира от естествена смърт.Тя умира,защото не знаем как да снабдяваме със запаси източниците и.Тя умира от заслепението,
грешките,предателството,от болести и от обиди,
от сломяване,повяхване,потъмняване…!Любов без уважение не отива далеч и не се издига високо,тя е ангел само с едно крило!

Запомни ме, Любов

Запомни ме такава, една -
как със устни по тебе рисувам.
Малко дявол и малко жена,
дето с вещици нощем танцува.

Запомни ме с ръце - кадифе
и с очи, разпилени на вятър.
Запомни как ти правя кафе
със сметана и две бучки захар.

Как те чакам и как ми горчи
от вкуса на солените думи.
Как зад маски и грим не личи
пропастта от лъжи помежду ни.

С този спомен - велик чародей,,
като огън в съня ти ще вляза.
Щом не можеш със обич, недей!
Запомни ме тогава с омраза.

Запомни ме и зла, и добра -
как с последния дъх те целувам!
И тогава, дори да умра,
всяка глътка живот ще си струва...

Ники Комедвенска

Затова е любов

Събуди се, момиче! Излизай навън!
Всеки камък край теб зеленее.
Няма смисъл от тоя безпаметен сън!
И с пробито сърце се живее!

Нека сипят очите по раната сол,
а от болка кръвта да прелива!
Но ще помниш сърцето ти кой е пробол
и ще знаеш, че още си жива.

Не обръщай живота в отровен татул -
той те чака напред да поемеш.
Свойте нови обувки за теб е обул...
Всеки има за щастие време.

Всеки трябва за обич да бъде готов!
По веднъж, боже мой, се живее!
Няма нищо по-силно от нова Любов -
тоя свят се крепи върху нея.

И недей да потъваш! Поискай си брод!
Можеш още веднъж да обичаш.
Тя затуй е Любов - да ни дава живот,
пред когото смъртта коленичи.

Ники Комедвенска

Загадка

Има нещо, което
ще гадая до гроба -
как човекът превръща
любовта си във злоба?

Как настава в сърцето
тази тъжна промяна -
вместо песен на славей,
тъмен крясък на врана?

Как щастливата глътка
до отровата стига?
Как прегръдката нежна
става тежка верига?

Има нещо в простора,
непонятно за мене...
Обяснете ми, хора,
от любов озлобени!

Как сърцето обича
само няколко мига?...
Злоба има за всички.
Любовта не достига.

Г. Константинов

* * * * * * * * * * *

Безкрайно лесно е да повярваш на някой,
който ти казва точно това,
което ти се иска да чуеш.
После, обаче, се оказваш с натрошено
на ситни парченца сърце.
... И това съвсем не е най-лошото...
Най-лошото е, че продължаваш
да го обичаш с всяко едно парченце...

Имах ....

Имах нещо, което не исках. Исках нещо, което нямах. Изгоних този, който ме обича. Обичах този, който ме изгони. Казах нещо, което не чувствах. ... Чувствах нещо, което не казах. Приятелка бях на онзи, който ме мрази. Мразех този, който ми беше приятел. Имах много, между които избирах. Но този, който избрах, не можех да имам. Вярвах на този, който ме ранява. Ранявах всеки, който ми вярва. Лъжех някой, който за мене всичко дава. Давах всичко за този, който ме лъже. Ругаех този, който в любов се зарича. Влюбих се в онзи, който любовта отрича. Плачех за някой, който не заслужава. Заслужено останах самичка накрая!

Върви по дяволите, дяволе!

Върви по дяволите, дяволе!
Пък аз оттука – мой си път ще хвана.
Не знам надясно ли, наляво ли,
или нагоре – право през тавана.

Живях ти ада – знам го целия.
Из всичките му кръгове се влачих.
Кажи ми – моето сърце ли е,
щом ни се смее вече, нито плаче?

Не помня кой ме дявол караше
на медените думи да ти вярвам,
да ги приемам за подаръци,
сама в капаните ти да се вкарвам.

Мен дяволите са ме хванали
с отскубнати от дърпане опашки).
Върви си, дяволе! Разбра, нали? -
Гори го огън всичкото орташко.

Не давам пет пари за ранга ти -
не ща те ни в един от двата свята!
Не знаеш нито колко ангели,
ни колко дяволи са ми в главата.

=======

Потъпка гордостта ú. За поредно.
(Не искаше в живота да рискува!)
Kогато я разплака за последно,
не се замисли колко ще му струва.
Забързано прибра се във дома си.
(От чувствата си сякаш да избяга!)
Повтаряше, че трябва да забрави...
(Забрава не желаеше сърцето!)
Сънуваше я - както я остави,
с горчивата обида на лицето...
И мислите го връщаха при Нея,
рисуваше чертите ú в ума си...
Усети, че във спомена живее.
(За първи път призна за любовта си!)
Разбра, че няма смисъл да отрича
- отчаяно реши да я запази!
Потърси я - научен да обича,
намери я - научена да мрази!

Смълчано утро

Смълчано утро.
Тихичко ме буди.
Съблича тънкия ми сън със шепот.
Рисува малка,
светла пеперуда по меката извивка на лицето ми.
Ръцете му са леки и прохладни,
а кожата ми - сънена и топла.
Докосва ме разнежено и бавно.
Настръхвам от внезапния му допир.
Целува устните ми. Клепките. Челото.
И аз съм обич. Повече от вчера.
И аз съм обич. Цялата.
Защото днес някой може би ще ме намери.

caribiana