Върви по дяволите, дяволе!
Пък аз оттука – мой си път ще хвана.
Не знам надясно ли, наляво ли,
или нагоре – право през тавана.
Живях ти ада – знам го целия.
Из всичките му кръгове се влачих.
Кажи ми – моето сърце ли е,
щом ни се смее вече, нито плаче?
Не помня кой ме дявол караше
на медените думи да ти вярвам,
да ги приемам за подаръци,
сама в капаните ти да се вкарвам.
Мен дяволите са ме хванали
с отскубнати от дърпане опашки).
Върви си, дяволе! Разбра, нали? -
Гори го огън всичкото орташко.
Не давам пет пари за ранга ти -
не ща те ни в един от двата свята!
Не знаеш нито колко ангели,
ни колко дяволи са ми в главата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар