Смълчано утро.
Тихичко ме буди.
Съблича тънкия ми сън със шепот.
Рисува малка,
светла пеперуда по меката извивка на лицето ми.
Ръцете му са леки и прохладни,
а кожата ми - сънена и топла.
Докосва ме разнежено и бавно.
Настръхвам от внезапния му допир.
Целува устните ми. Клепките. Челото.
И аз съм обич. Повече от вчера.
И аз съм обич. Цялата.
Защото днес някой може би ще ме намери.
caribiana
Няма коментари:
Публикуване на коментар