През пътя от вината ти до мен
пресича спомен, чакай, ще премине.
Обичам те. Светът е съвършен.
Снегът е вече искрен и невинен.
Обичам те. Припомням си го, щом
бездомникът във мен ме натъжава.
Сърцето ми расте в огромен дом –
приятелите влизат и ...остават.
Един от тях от памтивек мълчи.
Но тази вечер май ще проговори.
Обичам те със всичките очи,
които още виждат, че сме хора.
Не е пейзаж небето, а душа.
Душа, която точно в сряда слиза
да ме наметне, но да съблека.
Обичам те. И без последна риза.
По-гола от самата самота
ще трябва да заместя с плът пейзажа.
Вземи каквото можеш от плътта.
Обичам те. /Забравих да ти кажа.../
Камелия Кондова
Няма коментари:
Публикуване на коментар