Отмервам липсата ти.
Дълга като вечност.
Броя секундите
в безсмислено очакване.
Луната звездната си дреха
тихо свлече...
И облачно се скри
в прегръдките на мрака.
Душата си разкъсах
до прозрачна голота,
когато в полунощ
стрелките се целунаха.
На сянка заприличах.
Пиех тишина.
Въздишката "любов"
издъхна, непродумана.
В чии коси заспиваш,
Страннико безлик,
от клепките откраднал
белия ми сън?
Да бе поспрял в живота ми.
За кратък миг.
Мигът понякога е вечност.
Крехка като звън.
Няма коментари:
Публикуване на коментар