по снега навън проскърцва мракът
и небето без звезди е сляпо,
аз те чакам, чакам, чакам...
Два комина тихичко димят.
Пушекът протяга тънки нишки.
Във небето старата Луна
гледа отвисоко. И въздиша.
Спи градът под тънки пелени
от мъглите, слизащи по хълма.
Аз притварям сънено очи
и мечтая как ще ми се сбъднеш.
Някъде отеква тъжен зов.
Тръгва кораб. Или пък се връща.
В тези зимни нощи съм любов.
И те чакам. Да си дойдеш в къщи.
caribiana
Няма коментари:
Публикуване на коментар