и причинила съм безброй сълзи.
Аз грешките си опит не наричам,
а грозни истини, променящи съдби...
... Дали защото със сърцето си решавах,
понякога по-грешна бях и от самия грях...
Разбрах, че болка е, когато нараняваш
и греховете, даже и простени, пак болят...
Не оправдавам греховете със "защото",
а предпочитам тихо да ги давя във сълзи.
Научих, че са нужни сила и достойнство,
за да простиш и за да изречеш "Прости!".
И днес решенията взимам със сърцето,
а разумът сърдито ми размахва пръст.
Раняват, но не ни убиват греховете.
А става ли от прошки по-добър светът?
Като пендари тежки окачих си греховете
А всяка жълтица е мъничка смърт и... боли.
За да сгрешиш не ти е нужно много време...
Но цял живот понякога не стига, да простиш...
Няма коментари:
Публикуване на коментар