Ако успееш да забравиш

Ако успееш да забравиш, че вчера ме е имало,
ще си спокоен, вярвам, за утрешния ден.
Ще си сглобиш опора от избрани части минало,
в които не присъства и капчица от мен.
Ще ме зачеркнеш мислено и с мъничко досада
... ще се престориш ,(истински!) , че съм била мираж...
Познавам те - ти знаеш да строиш прегради,
в които да се вграждаш...Затворник си и страж!
Владееш до безбожие изкуството отричане,
ще убедиш и себе си, че съм била лош сън,
изчезнал още с изгрева, между едно обличане,
кафето и цигарата, разходката навън...
А всъщност всеки изгрев ще ти напомня нощите,
в които съм присъствала- наяве и насън-
и просто си ме искал...объркана, износена,
ала безумно истинска- отвътре и отвън...