стоим, мълчейки в тъмнината.
Разделя ни един океан,
но ни сближава самотата.
И аз не спя, и ти не спиш –
светът ни смачка и ликува.
Лъжа е, знаем го добре,
че всичко времето лекува !
И ти не спиш, и аз не спя,
дели ни океан от мъка,
но щом се хванем за ръка
отново ще намерим пътя …
И няма вечно да тъжим,
а ще преследваме безкрая.
Аз имам теб, ти имаш мен –
не ни е нужен вече рая …
Иво Янков
Няма коментари:
Публикуване на коментар