Не искам да те срещам във съня ми!
Не искам мислите ми да целуваш!
Махни ръцете си от същността ми,
за тебе - все едно не съществувам!
Махни лика си сутрин от кафето!
От сълзите ми се стопи безследно!
Разбий се в раните по мен,
където до днес танцуваха наивните надежди!
Не ми изпращай капки от дъгите!
И аромата си в цветята не оставяй!
И не търси по стиховете скрито
послание със текст "не ме забравяй"!
Не се прокрадвай в полети на птици
и песните ми не докосвай с болка!
Как искам да си нереален и измислен!
Как искам да не те обичах толкова!
Марияна Трандева
Няма коментари:
Публикуване на коментар