Взаимни са ни чувствата отдавна…
В душата ми кървят милиони случки,
в които си ме карала да страдам… …
Не ме e яд. Изстрадах си ги, Кучко,
след всяка твоя гадост оцелявах…
Сърцето ми сто пъти с кол набучи,
а после питаше ме - "Как я караш?"
Живея, Кучко, и напук на тебе все още дишам
и в гърдите ми е топло.
Сърцето ми е втора употреба,
но бие и е живо още.
Мълчиш ли, Кучко?...
Ще мълчиш! Аз сто години няма бях, сега ще викам…
Ще ти крещя, защото ми дължиш...
Длъжница си ми. Così è la vita...
reinbow
Няма коментари:
Публикуване на коментар