Сама

Ще живея така -
ще заспивам сама
и сама сутринта ще се будя.
Ще посрещам деня,
ще изпращам съня
на крилата на две пеперуди.

Ще се връщам сама,
ще вечерям сама
върху леденобяла покривка,
а в приспивния мрак
ще потракват във такт
две лъжици в студената мивка.

Ще си пея сама,
ще си вярвам сама,
че животът е истинско чудо,
а часовникът стар,
като верен другар,
ще тиктака, че просто съм луда.

Ще излизам сама,
ще се влача едва,
а под мен ще пълзи тротоара.
И във мойте очи
като хрян ще горчи
преждевременно грохнала старост.

Ще ми бъде добре,
ще опитам поне...
Само нощем притиска ме мрака.
И проклетият сън
все ме дърпа навън
и ме лъже, че още ме чакаш.

Ники Комедвенска