и него да очаквам цял живот...
Какво като със приказки омайва
... (знам добре, че не е от царски род) –
виновен е! Отнесе ми мечтите
със себе си, нанякъде далече...
... ( мисля, че на ,, Купена" ги завлече) -
А аз останах вятъра да питам
кога ще се завърне вече?...
Не ми е дал измислени обети,
но няма и за миг да мине метър!
Виновен е, виновен до небето!
И толкова невинен – до сърцето ми...
Целувах жаби, за да го открия.
На някакви вретена се пробождах...
Развалях си сама магиите...
Събличах си магарешката кожа...
Сега да питам, ако е възможно,
(понеже е виновен – не отричам),
присъдата да бъде в този час:
Поне до вечността да го обичам
и само негова да бъда аз...
Няма коментари:
Публикуване на коментар