Дъждовна еротика...

Толкова много го желаех, че само, като чуех гласа му се подмокрях.Самата мисъл за него и съм мокра....а той от месеци не бе спал с жена. Беше хубав... не разбирах, защо е сам....един непревземаем, нежен Звяр. Затварях очи.... Изпълващо усещане за страст.... Имаше химия, имаше чувства.... Усмиряването на ума е есенцията на всеки вид обожание.....Аз го исках! Усещането.... моето и на Звяра се сливаше в едно. Знаех, какво мисли , а той, какво искам. Бях ангел. Движих се с грацията на дива котка. Пристъпях плавно, за да не го изплаша , а той летеше след моята коса. Чаках. Неговите стени са здрави и дебели и най-силният вятър не може да ги събори. Трябваше да се превърна на вода. Измъчвах се , защото го желаех. Имаше нещо в него , което ме караше да полудявам....да се чуствам сякаш сме само ТОЙ и АЗ. Всяка мисъл ме караше да тръпна от удоволствие, след което се превръщаше в безсъници, локвичка и усещане за мокрота... За първи път бях влюбена. За първи път усетих , че някой истински ме обича. Усетих се в сигурни ръце. Бях с този Звяр. Бях негова! Взех много повече от това , което исках. Животно със студено сърце. Звяр с нежни ръце. Ще те превръща от озверяла лъвица в безобидно котенце. Някои хора предизвикват у нас непреодолим интерес. Точно тогава се ражда играта. Изкуството на съблазняването. Да, но искам да го усетя, да го почувствам и чак тогава започвам играта. Винаги се обличам в черно. Сребро. Да, черно и сребро. Косата....да я вържа ли или да я пусна свободно да пада ? Има ли значение ?....няма значение, така или иначе пак ще бъда съблечена... Познавах го добре, почти, както познавах себе си. ...За пръв път истински молех .След всичко , което преживях.... Квартирата бе малка , подредена....а леглото голямо...Беше се постарал собственоръчно да ми приготви вечеря. Знаеше какво обичам. Усещах радостта му - изпитвах я заедно с него. След многобройните целувки и прегръдки очите ми светеха. Попивах всяка негова дума с притаен дъх.... Толкова е хубав..... Исках да го докосна , но първо трябваше да ядем "Позволи ми да те вкуся" Позволих му. Не бях гладна. Не бях и жадна. Бях мокра. Трябваше да опитам вечерята - той се беше постарал. Обикаляше ме като малко дете. “Гладна мечка, планини не катери” - пошегува се той- затова яж !!!! Колкото е твърд и студен, толкова е нежен и внимателен. Това ме възбуждаше... Беше толкова красив , различен , закачлив - беше МОЙ. Знаех, че не бе спал с жена вече почти осем месеца.
Мамка му!!!
Не разбирах , защо е сам ? Можеше да има много преди мен.
Това че бе израснал в мизерия и немотия....изпълзял под хорско унижение и подигравки го бе превърнало в студен и недостъпен мъж... един непревземаем, нежен Звяр.