Ден... Ден, като другите, но... не точно, ден малко по- специален, колкото и да не ти се иска да е такъв... Не, не съм забравила, не и този ден, може да забравя всичко друго, но не и този ден... за теб ден- обикновен или поне ти се иска да е така, но за мен, ден... НЕЗАБРАВИМ. Защото забравата е онова, което обезсмисля любовта. Забравената любов е не съществувалата любов. Думи, изречени напразно. Докосване, което не оставя отпечатък. Мирис на парфюм, който ухае на нищо. Отлагам да те забравя, понеже съм жена, която се е научила да обича и да съхрани способността да пази спомени. Спомените ни правят това, което сме. Бъдещите намерения никога не могат да бъдат сигурни. Отлагам да те забравя, защото си мъж,който,когато го видиш за първи път и го погледнеш те кара да изтръпнеш само от погледа,който се впива в теб,мъж,който ти причинява нежно трептене,там,някъде из тялото ти,мъж,който те побърква и кара кръвта ти да кипи без дори да те е докоснал,мъж,силен,влиятелен,влияещ,омагьосващ,единствен,уникален и умопобъркващ,а такъв мъж не се ражда на сто години един път,този мъж се ражда само веднъж и не може да не го забележиш,не може да не го обичаш,само такъв мъж можеш да наречеш истински, защото той е нещо повече от всички други наречени мъже. Обичам те. Да, теб. Не се учудвай. Все още те обичам, така, както в първия ден. Вероятно с времето съм станала прекалено добра и усърдна в желанието да те запазя вътре в себе си. Там, където сънищата са по-красиви, а въображението е цветен калейдоскоп. Истинската жена трябва да умее да си въобразява. Така живее по – леко. Мога да затворя очи и да видя ризата ти. Онази... бялата, с навитите до лактите ръкави, разкопчаната до пъпа, разкриваща бронзовите ти, релефни гърди... Тази бяла риза сигурно отдавна я няма, но аз я помня и никой не може да ми отнеме възхитителната тъга по нея. Помня и очите ти... най- красивите очи, които някога съм виждала и ръцете ти... възхитителна гледка... Помня и любовта, която струеше от очите ми, когато те видех и когато чуех гласът ти... Помня любовта... ...Защото любовта е истинска само тогава,когато е невъзможно да бъде материализирана;само тогава,когато се изживява,като едно възвишено чувство,издигнато над морето от житейски проблеми;като неугасим копнеж по нещо неземно,нереално и недостижимо;като пожар,който изпепелява душата,но не навява чувство за опустошение и разруха;което прави очите слепи за всичко останало...Любовта е тази,в която истината и надеждата,вярата и любовта се преплитат,като тънките нишки на паяжината,обвиват ни в своя невидим воал,обгръщат ни плътно в него и замъгляват мозъка ни,правят очите ни невиждащи за всичко,което е извън това време и пространство,настаняват се дълбоко в съзнанието и ни карат да бъдем слепи и глухи за всичко друго,което не е любов и което не е страст... Любов, различна от тази описвана в книгите, любов... която хилядократно може да бъде препрочитана.... Защото най-добрите книги са онези, които могат да бъдат препрочитани. Останалите не струват. Само губят време. Препрочитам мислено всеки ред от нашата история и това ме прави не само силна, но и ме обозначава в този объркан свят. Не се учудвай. Ще те помня вечно. Ще отлагам да те забравя до края. ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!!! ОБИЧАМ ТЕ!!!