ПИСМО...ДО ВЯТЪРА

Мислех да напиша писмо до Господ.
Но защо да занимавам Господ с незначителните си проблеми !?
Ще пиша на вятъра… Равносилно е !
С какво да започна ?
Зная, че съм влюбена. Влюбена съм в мъж, който…
Но, не ! Няма да пиша за него !
За него пиша всеки ден. Малки сребърни букви със златна обшивка, грижливо наредени върху ириса на очите ми. Всички ме питат какво ми е на очите.
Блестят ! Трябвало да отида на лекар. Лекарите не я разбират тази болест. Затова сега пиша на вятъра. Търся си събеседник - някой самотник като мен. Някой, при когото никой не остава достатъчно дълго.
Само този мъж…
Но, не ! Нали нямаше да пиша за него !
Дали вятърът има чувства ?! Бил ли е влюбен някога ?! Сам ли живее…
Някой ден ще открия къде живее. Ще му отида на гости. Ще си поговорим като стари приятели. Аз го познавам. Толкова си приличаме !
И той вече ще ме познава - нали сега му пиша. Ще го попитам какво мисли за любовта.
Винаги ли е нещастна, или просто аз съм омагьосана ?!
Господи,да знаеш как го обичам!Колкото по-силно го обичам,толкова повече мисля за него.
Но аз забравих, че не пиша на Господ.
На кой ли адрес да изпратя писмото ?!
Ще питам облаците. Те често танцуват с вятъра. Ако не знаят, ще тръгна по следите му, оставени върху кожата на земята. Може би ще го срещна ! Ще изтичам. Ще го прегърна топло и нежно. Той ще посипе лицето ми с ароматни липови цветчета. Ще опъне роклята по тялото ми. Ще разроши прилежно сресаните ми коси…
Сигурна съм, че ще ме хареса.
Красива съм - така казват!
Но защо ми е да съм красива, щом го няма единственият мъж, с когото искам да тичам по топлия пясък, да гледам вечер как слънцето се разлива в морето, да танцувам в мократа трева на разсъмване… Няма го!
Той е там - някъде,но къде...Понякога ходи при морето,при НЕГОВОТО море и дълго стои на брега,разхожда прекрасният си поглед по хилядите синьозелени километри...
Може би той...може би и сега...или...
О, не ! Отново пиша за него ! Не мога да спра ! Написах толкова много писма, че облаците не могат да завалят.
Толкова много писма ! Без отговор.
Сега ще чакам писмо от вятъра. Ще ми пише - сигурна съм ! Ще ми пише със зелени листенца по клоните на дърветата. Ще ми пише с бяла пяна по вълните на морето. И по пясъка- със седефени миди…
Ще ми пише ! Всички ми пишат, освен…
Всеки ден получавам писма.
Но онова писмо, което чака сърцето ми, все не пристига. Единственото, което ще ме накара да литна през времето, да се отърся от вкаменелостите на живота.
Неговото писмо - от онзи мъж,от най-специалния мъж в живота ми,мъжът,който неистово обичам,НЕГО,който обичам повече от живота си дори...за когото не спирам да мисля,не спирам да очаквам...
Мъжът с омагьосващия поглед,с най-милите очи,с най-прекрасната усмивка,с най-нежната душа...
Мъжът,който ще продължавам да обичам…ще го обичам...ще го обичам...

15.03.2011