Искреността е най-малкото,което дължиш на един човек, ако държиш на него.И всичко,понякога.

5.07.2011 г.

Обичам те така,както,само една Жена може да обича.


Благодаря ти Господи,
че не чу молбите ми.
Благодаря ти,че постъпи разумно и се въздържа от ролята си.
Благодаря ти,че не ме превърна в куче, за да го гледам в очите и да мога само да махам с опашка.
Доволна съм,че не ме превърна и в котка със странен нрав,да не мога да се привържа към него.
Благодаря ти,
че не ме послуша и не ме превърна в славей - та да го омайвам с песни,
а в клетка да стоя.
И на мечка съм благодарна,че не ме направи - та да го топля с кожуха си през зимата.
Благодаря ти, че не ме превърна в орел, който да го наблюдава от високо и да знае винаги къде е.
В река Благодаря ти, че не ме втечни, в която да се къпе и мие косите си.
Благодаря ти, че не ме направи и въздух в дробовете му.
И като дреха върху снагата му благодарна съм Ти, че не ме облече.
На ръкавици да топлят ръцете му, Благодаря ти, че не ме постави.
Господи, само за едно те моля:
Не слушай молбите ми!
Остави ме такава,каквато съм - несъвършена.
Но Жена.
За да мога,да го обичам истински,макар и по човешки - несъвършено.
Защото,Господи, дарил си ме със съвършената Любов. Но не съм се научила да я изпитвам съвършено. За това искам да си остана Жена. И да се науча да ГО обичам - съвършено.
Да обичам,така,както обича кучето - вярно и без колебание.
Така,както,обича котката - без да се привързва.
И славеят,както обича чрез песните си.
Да обичам по мечешки - топло през зимата и леко тромаво през лятото.
Орелът,както обича от високо - винаги да знам къде е.
Да къпя косите му, и да не спирам да тека около тялото му.
Въздухът,както обича да запълва пространствата - така да го обичам.
Да обичам,както дрехата, но да мога и в гардероба да почивам.
Ръкавиците,както обичат да пазят ръцете му - така да го обичам.
Да го обичам,така,както само една Жена може да обича.
Със страст.
С чувства.
Радост и тъга.
Смях и сълзи.
Надежди и разочарования.
С трепет и очакване.
Търсене и намиране.
Поглед и думи.
Със стих и с проза.
Пълзене и бяг. Докосване и без.
Със страх и със смелост.
С душа и със сърце.
Защото знам,че само така,Господи ще бъда по-близо до НЕГО,до сърцето му и душата му.
Като позная Любовта - такава,каквато е, а не такава,каквато искам да бъде. Само тогава ще мога да се издигна на крилете й. И да полетя към НЕГО.


18.03.2011

Няма коментари:

Публикуване на коментар