Искреността е най-малкото,което дължиш на един човек, ако държиш на него.И всичко,понякога.

5.07.2011 г.

Обичам те безкрайно много!


Обичам те безкрайно много!
Обичам те толкова много, че от твоето име дъха ми спира, обичам дори,твоята сянка-силуетът ти е отражение на всичко, което гледам с любов.
Обичам те и съм влюбена в теб!Обичам те и не мога без теб! Обичам те, ти открадна сърцето ми и го направи неспособно да обича друг.Обичам те,но защо винаги си толкова далеч от мен...и споменът за теб ме изгаря.
Обичам те, животът ми без теб няма смисъл! Обичам те, защото всичко хубаво е свързано с теб...и с любовта! Обичам те, защото те обичам и ме боли от това..!
Обичам те,но мразя момента, в който разбирам, че съм безсилна да променя нещата, макар че така ми се иска да са различни.
Мразя момента, в който осъзнавам, че няма с кого да споделя болката си.Мразя това, че не мога да сдържа многобройните бурни емоции в себе си, а не мога да изрека думите, от които се нуждая, просто,защото теб те няма до мен... Когато болката от живота е огромна,когато не можеш да видиш човека,когото обичаш,тогава разбираш,че любовта БОЛИ.....

Най-нежната нужда

Не само аз те избрах и сърцето е виновно.
То никога не иска разрешение.
Ако се влюби - влюбва се...и толкова.
Сърцата имат свое мнение.
Понякога тъжи, че теб те няма.
Заравя се и плаче. Като облак.
Сълзите му са светли. Като пяна.
И да ги спра не мога и...не мога.
Понякога се караме със него.
-Не го обичай!-казвам му-Не трябва!
Но то ми се усмихва мълчаливо
и все не вярва и ... не вярва...
-Ще те боли. - повтарям - Не обичай!
Безумие е да го правиш!
Не знаеш ли, че обичта ранява?
Или отново просто ти се страда...
Сърцето ми не слуша...И обича.
Не се сърди, че тебе е избрало.
То не иска нищо, нищичко за обичта си.
А просто се нуждае да я дава.



19.03.2011

Няма коментари:

Публикуване на коментар