Ръцете ми....галят те.

Докато те целувам,
под устните усещам
шепот на живата вода,
разказваща ми приказка
за пътя и за вечността,
в която те целувам.
Нежността събирам
изпод клепачите
и голите ти рамене,
поне
обратно да я върна
но с устни,
за да задържа
мига
на връщането,
докато те целувам.
Крехкостта
на топлата ти шия,
мокра от дъжда
да изсуша,
докато те целувам.
Под луната
сянката на слънце
крие твоя силует
и една облачна
соната
от мен за теб,
докато те сънувам.
Пия от топлото мляко
на глътки,
докато те целувам,
а медът ме потапя
във себе си,
докато ме целуваш.
Ръцете ми
не се придвижват -
галят те.
Не те изследват -
шепнат ти.
Докосват
и прегръщат,
но не поглъщат
същността ти -
пазят я.
И тленна,
и нетленна
искат те...

"Понякога"
междинна дума е
и не става
за храна на гълъби,
които
ръцете ми описват...
А пътят следва
онова туптене,
в което много жадно
впивам устни,
пулсират в ехото
ръцете ми,
от дълбините на душата
възлизаш
като Афродита,
когато се целуваме
сред пяната
на нощите и дните.
И докато те целувам навсякъде
и дълго, и лакомо,
и с нетърпение очаквам
присъствието ти
в ръцете ми,
под устните и през душата
да ме залеят косите ти,
разбъркани от мен
и толкова немирни
като златистото в очите ти,
докато се целуваме,
нощта ме вика в планината,
а ти ми остави от себе си
за утре,
по-много остави ми
за целуване.



20.03.2011