Душата ме боли от любов...

Защо ми е Вълшебен остров?!
И на земята стават чудеса!!!
Великото е просто нещо...
Една луна...
Две капчици роса...
Една случайна, мъничка разходка...
И топлината на една ръка...

Какво е любовта?
Нима тя е малка искрица,запалена от две сърца?
Да,може и това да е,но за мен любовта е нещо повече.Тя е...ВСИЧКО.Свързана е с всичко!С мислите,с чувствата...Свързана е с НЕГО,с най-специалния мъж в живота ми...
...Липсваш ми!Обичам те!
Защо любовта толкова боли?
Обичам те,сладка моя болка!Обичам името ти..най-милото име на света,събрало в себе си цялата добрина,обич и светлина,обичам очите ти,нослето,устните ти,пръстите…Обичам дънките и ризата ти…Обичам те,когато говориш…Обичам те и когато мълчиш…Обичам те до лудост...
Обичам те,когато си до мен и на душата ми е леко,на сърцето ми е весело,а кръвта ми подскача из вените.Обичам нежните,грациозни,като на дива котка движения на съвършеното ти тяло,обичам невероятно възбуждащия ти глас,обичам прекрасните думи,които изричаш.Обичам те и в моментите,когато,не си до мен и когато скайпа ти е самотен...тогава слънцето не свети толкова ярко,и звездите са по-далечни,а нощта изглежда по-дълга,по-студена и тоооолкова самотна.Обичам те и съм сигурна в това,защото,сърцето ми прескача един удар,когато се срещаме и два – когато се разделяме.Обичам те,защото,когато гледам други,виждам теб.Когато слушам други да говорят чувам само твоя глас.
Любовта няма етикети, няма определения. Тя просто е това, което е. Любовта е жива вода. А влюбеният е душа от огън! Светът се върти по друг начин, когато огънят обикне водата.Любовта може да се усъвършенства само в болка,защото,търсенето на Любов ни променя...

“ Мисли за мен!
И ти за мен...”

Но знаеш ли...
Недей ме мисли денем...
Денят е толкова озъбен,
прашен, димен....
Във лудото препускане с минутите,
едва ли ще ти е до мен...
И се усмихвай през деня....
за всички....
и с всичките си видове усмивки –
защитни, тъжни,
весели, горчиви.....
Една, едничка запази ми!
В деня мисли за всичко друго,
но падне ли отвън нощта...
Да бъдем само двама, а?
Тогава с мисли ме рисувай –
очите, нежните черти,
косите, винаги небрежни...
дъха ми, тихата ми скръб...
В нощта не пускай други-
подслони ме....
За мен мисли, единствено за мен...
И в тиха тишина
ме преоткривай ...
В дъжда шумящ отвън
ме долови,
със лунен лъч ме дорисувай...
и уж на сън...и не съвсем...
Мисли за мен...
Мисли за мен...

11.01.2011