Повярвай в душата ми, скитнико тъжен!
Сега полунощ е и няма да спя.
С последния вопъл на моста ти въжен
ще паля съновния танц на нощта.
Под стъпките твои ще плачат тревите,
протягащи мокри прегръдки към мен,
но аз ще танцувам безрайна, непитаща...
през чудните мисли, в твой приказен плен.
Не си тръгвай, скитнико, бавно танцувай!
През мен всяка крачка е жива река.
Косите ми огнени с теб ще пируват.
Очите ми черни ще стапят студа.
От устните твои усмивки ще пия.
Светът ще е музика звъннала в дъжд.
Когато си тръгнеш след мойта магия
ще бъдеш обречен на щастие мъж.
12.01.2011
Няма коментари:
Публикуване на коментар